Членове от 577 до 618 от Гражданския процесуален кодекс на Австрия се прилагат за всички арбитражни производства пред арбитражни съдилища със седалища в Австрия. Кодексът посочва общо закона за арбитраж, като не прави разлика между чисто вътрешни и международни производства, или между търговски спорове и други въпроси. Съществуват и специални правила за определени групи, които се нуждаят от специална защита като потребители, служители и работници.
По принцип, всички имуществени искове, които могат да бъдат разгледани от обикновени съдилища, могат да бъдат решени с арбитражно споразумение. Искове, които не са свързани изключително с имущество, могат да бъдат решени с арбитраж, ако страните са способни да стигнат до споразумение. Искове обаче, които са в определени правни области, не могат да бъдат обективно решени с арбитраж (основно искове, засягащи семейното право и наемните правоотношения).
Арбитражният съд може да бъде сезиран да постанови решение само със съгласието на страните. Арбитражното споразумение трябва да се отнася за конкретен правен спор или за бъдещи спорове, възникващи от конкретно правоотношение.
По въпроси, свързани с арбитража, страните се ползват с широка автономия. Освен това те са свободни да решат дали да водят производството въз основа на техните собствени правила или въз основа на специални процедурни правила, освен ако има задължителни изисквания в обратния смисъл. Задължителните изисквания включват принципа, че отношението към страните трябва да бъде справедливо и че всяко лице има правото да бъде изслушано. Правото на страната да бъде представлявана от лице по неин избор е неотменимо.
По правило, арбитражът приключва с решение, което има същите последици и действие като решение по обикновено гражданско дело. След връчване на решението на страните то има правно действие и следва да бъде изпълнено след изтичането на срок, който следва да бъде указан. Решението е подлежащ на изпълнение акт, който може да бъде изпълнен принудително от съдилищата, ако това е необходимо.
Обикновен съд може да отмени арбитражното решение на определени основания, които са изброени в Гражданския процесуален кодекс и не могат да бъдат заобиколени, въз основа на молба за отмяна на арбитражното решение. Тези основания включват отказ от правото на съдебно разглеждане, липса на надлежно съгласие за решаване на делото с арбитраж, нарушение на задължителни арбитражни правила, нарушение на задължителни правила на арбитражната процедура и на обществения ред (ordre public), липса на обективно основание за арбитраж и нарушения на обществения ред (ordre public) по отношение на материалното право.