Асоциацията на търговските арбитражи в България бе учредена по-рано през годината и бе вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 29.06.2016 г. Учредители са сдружение Европейска юридическа палата, Национална юридическа фондация и Европейска институция по медиация и арбитраж.

Асоциацията е създадена с цел да отговори на нуждата от защита интересите на арбитражните институции в страната. Ще подпомага настоящите и бъдещите си членове като предлага тълкуване и на нови положения в арбитражното производство възникнали след промени в българското законодателство и ще се занимава с нормотворчески инициативи в тази област.

В допълнение, една от средносрочните цели на Асоциацията е да създаде и утвърди професионални етични правила за своите членове, които да бъдат възприети и от други действащи арбитражни институции. Стремежът е към повишаване на професионалната квалификация и реализация на арбитрите у нас. По този начин ще се изгради доверие в арбитражните съдилища в страната и ще се популяризира арбитражното производство като извънсъдебен способ за разрешаване на частноправни имуществени спорове.

Работещи арбитражни институции, които споделят тези виждания са добре дошли в Асоциацията на търговските арбитражи в България като нейни членове. Работата в по-широко сътрудничество може само да обогати и да допринесе за по-високата ефективност в постигането на така заложените цели.

Членове от 577 до 618 от Гражданския процесуален кодекс на Австрия се прилагат за всички арбитражни производства пред арбитражни съдилища със седалища в Австрия. Кодексът посочва общо закона за арбитраж, като не прави разлика между чисто вътрешни и международни производства, или между търговски спорове и други въпроси. Съществуват и специални правила за определени групи, които се нуждаят от специална защита като потребители, служители и работници.

По принцип, всички имуществени искове, които могат да бъдат разгледани от обикновени съдилища, могат да бъдат решени с арбитражно споразумение. Искове, които не са свързани изключително с имущество, могат да бъдат решени с арбитраж, ако страните са способни да стигнат до споразумение. Искове обаче, които са в определени правни области, не могат да бъдат обективно решени с арбитраж (основно искове, засягащи семейното право и наемните правоотношения).

Арбитражният съд може да бъде сезиран да постанови решение само със съгласието на страните. Арбитражното споразумение трябва да се отнася за конкретен правен спор или за бъдещи спорове, възникващи от конкретно правоотношение.

По въпроси, свързани с арбитража, страните се ползват с широка автономия. Освен това те са свободни да решат дали да водят производството въз основа на техните собствени правила или въз основа на специални процедурни правила, освен ако има задължителни изисквания в обратния смисъл. Задължителните изисквания включват принципа, че отношението към страните трябва да бъде справедливо и че всяко лице има правото да бъде изслушано. Правото на страната да бъде представлявана от лице по неин избор е неотменимо.

По правило, арбитражът приключва с решение, което има същите последици и действие като решение по обикновено гражданско дело. След връчване на решението на страните то има правно действие и следва да бъде изпълнено след изтичането на срок, който следва да бъде указан. Решението е подлежащ на изпълнение акт, който може да бъде изпълнен принудително от съдилищата, ако това е необходимо.

Обикновен съд може да отмени арбитражното решение на определени основания, които са изброени в Гражданския процесуален кодекс и не могат да бъдат заобиколени, въз основа на молба за отмяна на арбитражното решение. Тези основания включват отказ от правото на съдебно разглеждане, липса на надлежно съгласие за решаване на делото с арбитраж, нарушение на задължителни арбитражни правила, нарушение на задължителни правила на арбитражната процедура и на обществения ред (ordre public), липса на обективно основание за арбитраж и нарушения на обществения ред (ordre public) по отношение на материалното право.

Понятие „стандартна арбитражна клауза“ не съществува. Всеки договор е различен и намеренията на страните варират от сделка до сделка. Поради това юристите трябва внимателно да обмислят какви спорове потенциално биха могли да възникнат по повод конкретното правоотношение и да пригодят условията на арбитражна клауза към нуждите и целите на клиента си. Готовите клаузи, които повечето арбитражни институции предлагат покриват почти всички хипотези когато споровете са вътрешни (а не международни) и в този смисъл са много ефективни. При делата с международен характер обаче има детайли, които ако бъдат предварително уточнени ще дадат яснота на производството и ще спестят на страните излишни процедурни спорове като им дадат възможност да се фокусират върху същността. Важното за едно арбитражно споразумение е то да е действително и полезно.

 

• Приложимо право. С избирането на приложимо право се предопределят основанията за потенциалните искове, начините за защита и вариантите за обезщетение. При международни сделки юристите, които изготвят арбитражната клауза трябва да имат предвид дали чуждото право включва икономически протекционистки разпоредби или такива, които ограничават средствата за правна защита.
• Седалище на арбитража. Седалището може да повлияе върху изпълнението на решението в зависимост от процедурите за издаване на изпълнителен лист в съответната държава или друга аналогична процедура.
• Обхват на правомощията на арбитрите. Определянето на властта, с която арбитрите разполагат и ясното разписване на техните правомощия е начин да се сведе до минимум рискът от потенциално оспорване на решението. У нас основна част от тези правомощия може да се изведе по тълкувателен път от нормативните актове.
• Правилник за разглеждане на спора. Осигурява структурата и процедурата на арбитража. Като цяло е препоръчително да се включат правилата на институцията, която ще разглежда спора. Например ако страните са избрали спора им да бъде решен от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, техният Правилник става част от арбитражното споразумение.
• Разкриване или т. нар. Discovery1. Трябва да се предвиди или изключи като възможност или обхвата му да се ограничи с арбитражната клауза. Страните могат също така да изберат арбитражна институция, която изключва възможността за разкриване в правилата си за разглеждане на спорове, а във финалната фаза, при избирането на арбитри е добре да се има предвид, че арбитри-представители на прецеденото право са много по-склонни да допускат разкриване, докато възпитаниците на континенталната система предпочитат да го избягват.
• Чужди езици. Ако значително количество доказателства или свидетелски показания се излагат на повече от един език, препоръчително е арбитрите да владеят свободно тези езици и евентуално арбитражното производство да се проведе на втория език.
• Адвокатски възнаграждения. Ако арбитражите у нас следват практиката на държавните съдилища за присъждане на адвокатски възнаграждения (вж. Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС), при международни спорове би могло правото на адвокатски възнаграждения да бъде включено в арбитражната клауза.
• Поверителност. В случай че има специфични изисквания за поверителност, те трябва да бъдат ясно разписани в арбитражната клауза. Иначе се рискува самата арбитражна институция, към която страните отнасят спора си да не осигурява изрично в правилника си необходимата или желаната в конкретния случай защита.

 

1. Discovery е възможността да се задължи не само насрещната страна, но и всяко трето лице да предостави всякакви документи, които не са доказателства, но има разумни основания да се смята, че биха довели до разкриването на доказателства в полза на ищеца или на ответника. В България подобни практики са силно ограничени.